Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ е първата българска мъжка гимназия в Македония. Тя е един от най-значителните български просветни центрове в Македония и Одринско. Гимназията е основана през есента на 1880 година в град Солун, където съществува до 1913 година. Поддържа се от Българската екзархия и от Солунската българска община. Впоследствие мъжката заедно с девическата гимназия се сливат в едно учебно заведение, под името „Струмишка смесена гимназия“. Тя се мести последователно в градовете Струмица, Щип, пак Струмица, Петрич. През 1920 година се установява окончателно в град Горна Джумая (днес Благоевград) в Пиринска Македония, България, където съществува и до днес под името Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.

През 1880 година в Османската империя се приема Закон за вилаетите, който отнема част от възможностите на гръцките владици да контролират българските училища. През лятото на 1880 година, използвайки новите условия, възрожденският деятел Кузман Шапкарев подготвя цялостен план за учебното дело в Македония. Според този план, център на просветното дело трябва да бъде столицата на географската област Македония — Солун. Там трябва да се основат по една пълна мъжка и девическа гимназия с пансиони при тях.

През есента на 1880 година със съдействието на Българската община в Солун и на Екзархията, включително и на Методий Кусевич, е поставено началото на Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. През първата учебна година функционират само два класа, а през есента на 1881 година се откриват още два.

Вижте статията Солунска българска мъжка гимназия