от Уикипедия, свободната енциклопедия

Христо Стоичков Стоичков е български футболист и треньор, един от най-известните българи по света, нападател. Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Висок 179 см, тежи 76 kg. Започва кариерата си в школата на Марица (Пловдив). Играл е още за отборите на Завод "Юрий Гагарин", УСМ, Хеброс, ЦСКА, Барселона, Парма, Ал Насър, Кашива Рейсол, Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед.

Започва кариерата си в Марица (Пловдив) за който изиграва 1 мач. След добри мачове за Хеброс (Харманли) е привлечен в ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличава буйният му нрав и в края на сезона след мач за купата с Левски бива наказан да не играе завинаги, след което наказанието е намалено на една година.

Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България.

За националния отбор дебютира на 23 септември 1987 г. срещу Белгия в квалификация за ЕП (в София).

През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК където отбора отпада от Барселона.

Заради доброто си представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Стоичков веднага става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. Дрийм Тийм, който печели първата КЕШ на Барселона през 1992. През 1995 е трансфериран в Парма където остава един сезон като впоследствие се връща в Барселона.

На Световното първенство през 1994 г. в САЩ печели голмайсторския приз, вкарвайки шест гола. През същата година печели престижната футболна награда Златна топка.

Има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция и 3 мача и 3 гола на ЕП'1996 в Англия.

През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър, където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.

През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия.

През 2000 г. се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си.

Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националният отбор.

През 2004 г. е назначен за старши треньор на националният отбор, от където след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на Селта Виго.

През лятото на 2007 дава интерю за сп. Макс което става повод за негодувание сред футболната общественост.

През септември 2007 печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата.

[редактиране] Състезателна кариера

Златната топка връчена на Христо Стоичков, 1994

Фланелката на Христо Стоичков с подпис и пожелание в музея на ФК Барселона

Бутонките с които Стоичков е вкарал своя гол №100 за Барселона

Кариерата на Христо Стоичков като футболист:

• Марица (Пловдив) 1981/пролет; 1 мач, 0 гола
• Завод "Юрий Гагарин" (Пловдив) 1981/82; 16 мача, 3 гола
• УСМ (Пловдив) 1982/есен; 4 мача, 1 гол
• Хеброс (Харманли) 1982/83; 11 мача, 4 гола
• Хеброс (Харманли) 1983/84; 21 мача, 10 гола
• ЦСКА (София) 1984/85; 11 мача, 1 гол
• ЦСКА (София) 1985/86; наказан
• УСМ (Пловдив) 1986/пролет; 1 мач, 0 гола
• ЦСКА (София) 1986/87; 25 мача, 6 гола
• ЦСКА (София) 1987/88; 27 мача, 14 гола
• ЦСКА (София) 1988/89; 26 мача, 23 гола
• ЦСКА (София) 1989/90; 30 мача, 38 гола
• Барселона (Барселона, Испания) 1990/91; 24 мача, 14 гола
• Барселона (Барселона, Испания) 1991/92; 32 мача, 17 гола
• Барселона (Барселона, Испания) 1992/93; 34 мача, 20 гола
• Барселона (Барселона, Испания) 1993/94; 34 мача, 16 гола
• Барселона (Барселона, Испания) 1994/95; 27 мача, 9 гола
• Парма (Италия) 1995/96; 23 мача, 5 гола
• Барселона (Барселона, Испания) 1996/97, 22 мача, 7 гола
• Барселона (Барселона, Испания) 1997/98, 4 мача, 0 гола
• ЦСКА (София) 1998/пролет; 4 мача, 1 гол
• Ал Насър (Саудитска Арабия) 1998/пролет; 2 мача, 1 гол (за Купата на Азия)
• Кашива Рейсол (Япония) 1998/99; 28 мача, 13 гола (12/5, 16/8)
• Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2000; 18 мача, 12 гола
• Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2001; 17 мача, 10 гола
• Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2002; 16 мача, 6 гола
• Ди Си Юнайтед (Вашингтон,САЩ) 2003; 21 мача 5 гола
• За Купата на България има 27 мача и 10 гола.
• За КЕШ има 34 мача (27 за Барселона и 7 за ЦСКА) и 17 гола (14 за Барселона и 3 за ЦСКА).
• За КНК има 30 мача (17 за Барселона, 8 за ЦСКА и 5 за Парма) и 16 гола (7 за Барселона, 7 за ЦСКА и 2 за Парма).
• За УЕФА има 2 мача за ЦСКА.
• За Суперкупата на Европа има 2 мача и 1 гол за Барселона.
• За Междуконтиненталната купа има 1 мач и 1 гол за Барселона.
• За Купата на Испания има 23 мача и 6 гола.
• За Суперкупата на Испания има 10 мача и 6 гола.
• За Купата на Италия има 1 мач.
• За Суперкупата на Италия има 1 мач.

[редактиране] Успехи

[редактиране] С Национален футболен отбор на България

• Бронзови медали Четвърто място на FIFA World Cup USA'94 .

[редактиране] С ЦСКА

• Титла на България — 3 (1987, 1989 и 1990).
• Купа на България — 4 (1985, 1987, 1988 и 1989).
• Суперкупа на България — 1 (1989).
• Голмайстор на България
  • 1989 г. — 23 гола
  • 1990 г. — 38 гола
• КНК
  • 1989 г. — Полуфинал
  • 1989 г. — Голмайстор със 7 гола
• 1990 г. — „Златна обувка“ на „Франс футбол“ — 38 гола

[редактиране] С ФК Барселона

• Титла на Испания — 5 (1991, 1992, 1993, 1994 и 1998).
• КЕШ — 1 (1992).
• Суперкупа на Европа — 1 (1992).
• Суперкупа на Испания — 4 (1991, 1992, 1994 и 1996).
• Кралска купа на Испания - 1 (1997).
• КНК - 1 (1997).

[редактиране] С Парма

• Суперкупа на Италия - финалист (1995).

[редактиране] С Ал Насър

• КНК на Азия - 1 (1998).

[редактиране] С Кашива Рейсол

• Купа на Япония - 1 (1999).

[редактиране] С Чикаго Файър

• Купа на САЩ — 1 (2000).

[редактиране] Индивидуални награди

• 1989 г. — Футболист номер 1 на България
• 1989 г. — Голмайстор на КНК
• 1990 г. — „Златна обувка“ (Голмайстор на Европа)
• 1990 г. — Футболист номер 1 на България
• 1991 г. — Футболист номер 1 на България
• 1992 г. — „Сребърна топка“ на Франс футбол
• 1992 г. — „Златен онз“ на „Онз Мондиал“
• 1992 г. — Футболист номер 1 на България
• 1994 г. — „Златна топка“ на Франс футбол
• 1994 г. — Голмайстор на СП САЩ'94 с шест гола
• 1994 г. — „Сребърен онз“ на Онз Мондиал
• 1994 г. — „Бронзова топка“ за играч от СП САЩ'94
• 1994 г. — Спортист номер 1 на Балканите
• 1994 г. — Спортист номер 1 на България
• 1994 г. — Футболист номер 1 на България
• 2007 г. - "Златен крак" и Най-велик футболист на България

[редактиране] Треньорска кариера

• На 15 юли 2004 г. Христо Стоичков е назначен за национален селекционер на България.
• На 17 ноември 2004 г. България завърши 0:0 с Азербайджан в контрола, играна в Баку.
• На 29 ноември 2004 г. България завърши 1:1 с Египет в контрола, играна в Кайро.
• На 28 декември 2004 г. България победи с 2:1 сборен отбор на испанската област Валенсиана в контрола, играна на стадион "Местая".
• На 9 февруари 2005 г. националите завършиха 0:0 със Сърбия и Черна гора в контрола, играна в София.
• На 27 март 2005 г. България загуби с 0:3 от Швеция в София, а на 1 април завърши 1:1 с Унгария в Будапеща, като Петер Райш изравни в 90-ата минута.
• На 4 юни 2005 г. България загуби с 1:3 от Хърватия в София, с което окончателно загуби всякакъв шанс за класиране на Световното първенство в Германия през 2006 г.
• На 7 октомври 2006 г. България завърши наравно 1:1 с Холандия в квалификация за ЕП през 2008 г. в Австрия и Швейцария, играна в София.
• На 11 октомври 2006 г. България победи с 1:0 Люксембург като гост в квалификация за ЕП.
• На 28 март 2007 г. България завърши наравно при резултат 0:0 с Албания като домакин в квалификация за ЕП.
• На 11 април 2007 г. Стоичков подаде оставка като треньор на националния отбор и пое поста на старши треньор на отбора на клуб „Селта“, гр. Виго, Испания.
• През октомври 2007 е уволнен от Селта, след като първо не успява да задържи отбора в първа дивизия, а новият сезон започва с 3 победи, 3 загуби и един равен.^[1]

[редактиране] Източници

1. ↑ „Селта най-после разкара Стоичков“ - standartnews.com, 2007-10-09

[редактиране] Външни препратки

Уикицитат съдържа

колекция от цитати от / за Христо Стоичков.

• Български Футболен Съюз

Награди
Предходна година Любослав Пенев	Футболист №1 на България 1989 - 1992	Следваща година Емил Костадинов
Предходна година Емил Костадинов	Футболист №1 на България 1994	Следваща година Красимир Балъков
Предходна година Серафим Тодоров	Спортист №1 на България 1994	Следваща година Стефка Костадинова
Предходна година Роберто Баджо	Златна топка 1994	Следваща година Джордж Уеа
Предходна година Дорин Матеуц	Златна обувка 1989/1990	Следваща година Дарко Панчев

	Състав на България - Световно първенство 1994 - ІV-то място
1 Михайлов • 2 Кременлиев • 3 Иванов • 4 Цветанов • 5 Хубчев • 6 Янков • 7 Костадинов • 8 Стоичков • 9 Лечков • 10 Сираков • 11 Боримиров • 12 Николов • 13 Йорданов • 14 Генчев • 15 Илиев • 16 Киряков • 17 Михтарски • 18 Александров • 19 Георгиев • 20 Балъков • 21 Йотов • 22 Андонов • Треньор: Пенев

	Състав на България - ЕВРО`96
1 Михайлов • 2 Кишишев • 3 Иванов • 4 Киряков • 5 Хубчев • 6 Янков • 7 Костадинов • 8 Стоичков • 9 Л.Пенев • 10 Балъков • 11 Лечков • 12 Попов • 13 Генчев • 14 Сираков • 15 Йорданов • 16 Боримиров • 17 Кременлиев • 18 Цветанов • 19 Гинчев • 20 Донков • 21 Георгиев • 22 Здравков • Треньор: Д.Пенев

	Състав на България - Световно първенство 1998
1 Здравков • 2 Кишишев • 3 Т.Иванов • 4 И.Петков • 5 Йорданов • 6 Янков • 7 Костадинов • 8 Стоичков • 9 Пенев • 10 Балъков • 11 Илиев • 12 Михайлов • 13 Гинчев • 14 Христов • 15 Зафиров • 16 Нанков • 17 Стоилов • 18 Боримиров • 19 Бачев • 20 Г.Иванов • 21 Кирилов • 22 М.Петков • Треньор: Бонев