Нидерландски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
reklama1| Нидерландски език Nederlands |
||
|---|---|---|
| Говори се в: | Холандия, Белгия, Суринам, Аруба, Холандски Антили, Франция | |
| Район | ||
| Общо говорещи: | 21 милиона | |
| Систематизация по Ethnologue | ||
 Индоевропейски ГерманскиЗападногерманскиДолногерманскиДолнофранконски Нидерландски |
||
| Официално положение | ||
| Официален в: | Аруба, Белгия, Холандия, Холандски Антили, Суринам и Европейски съюз | |
| Контролиран от: | Nederlandse Taalunie Нидерландски езиков съюз |
|
| Кодове на езика | ||
| ISO 639-1 | nl | |
| ISO 639-2 | nld | |
| ISO 639-3 | ||
|
||
Нидерландският език принадлежи към групата на германски езици и се говори от около 21 милиона души. Вариантът на нидерландския, говорен в Белгия се нарича неформално фламандски.
Въпреки че по-често е наричан холандски, възприетото в България академично име на езика е нидерландски. За част от говорещите нидерландски (например фламандците) наименованието холандски може да звучи обидно.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Произход и развитие
Нидерландският език е западногермански език. Той произхожда предимно от долнофранкския и частично от други германски диалекти, като например долносаксонски, и се е доразвил в делтата на реките Рейн, Маас и Шелда, северозападно от Бенратската линия.
Мнозинството от говорените в Нидерландия диалекти са с долнофрански произход. Те са тясно сродени с рейнски и мозелфранкски диалекти от немското езиково пространство. Долнофранкският спада към старофранкските диалекти. Нидерландският се отличава не само с франкски, но и със саксонски и фризийски влияния.
Съвременният нидерландски почива предимно върху наречията от провинциите Холандия и Брабант (преди всичко около някогашния езиков център Антверпен). Заемките в езика идват предимно от френски, а в най-ново време преди всичко от английски.
Що се отнася до думите, нидерландският е запазил много повече стари думи от немския. Освен с немския, като западногермански език, нидерландският е сроден и с английския и фризийски.
Исторически най-младият западно германски език, африкаанс, който се говори преди всичко в РЮА и Намибия е непосредствено свързан с нидерландския.
[редактиране] Генетично разположение на нидерландския
Също както при германските езици, нидерландският не може да се класифицира еднозначно в исторически план.
Нидерландският, също като долнонемския и високонемския, спада към диалекталния континуум на континенталните западногермански езици. Във всеки случай днес между нидерландски и високонемски съществуват значителни различия на фонологично, морфлогично и лексикално-семантично ниво.
Нидерландският не се е развил в исторически план по същия начин, по който се е развил писмения високонемски, и се е оформил като един независим език. Политическото разделение освен това е довело до отделен континуитет в езиковото развитие, включително и до различна динамика на външните езикови вличния (заемки), в нидерландския език се наблюдават значително повече заети думи от френския, отколкото например в немския. Естествено нидерландският език се приема за отделен език.
Според традиционното, но междувременно рядко застъпвано схващане в историческата лингвистика, нидерландският и долнонемският се обединяват към обща група, която се отличава с това, че езиците нито са се променили според законите на второто звукоизместване, нито са взели участие в англофрезките звукопромени. За долнофранския и долнонемския според този модел се приема, че имат един първоезик. Модерната лингвистика обаче отхвърля този модел, защото не е справедливо една комплексна езикова действителност да се класифицира според звукопромените в нея. Въпреки това това схващане все още намира застъпници извън научните среди. Днес теорията за общ долнонемски изходен език се приема за неправилна.
[редактиране] Периодизиране на нидерландкия език
Историята на нидерландския език се разделя в следните фази:
Старонидерландски (около 800-1100) - като старонидерландски се обозначават включващите се в областта на съвременната нидерландска езикова област долнофранкски диалекти. Има оскъдно количество запазени езикови източници.
Среднонидерландски (около 1100-1500) - под среднонидерландски се разбират частично писмено запазени долнофранкски диалекти. От това време датират и значими произведения от рицарско-дворцовата поезия.
Новонидерландкси (от 16в. до днес) - новонидерландският почива на холандски и брабантски писмени диалекти на нидерландския, на чиито основи се е образувал модерния нидерландски кодифициран език. Поради отделната държава, засилващия се долнонемски и северна Германия и развитието на истинска езикова граница, нидерландският в крайна сметка се развива до модерното си езиково ниво.
[редактиране] Географско разпространение
Нидерландски се говори от почти всички жители на Нидерландия и Фландрия (северната част на Белгия); във Фландрия често се назовава с местното наименование фламандски. Говори се също така и в двуезичния регион Брюксел, заедно с френски. В най-северната част на Франция, в околностите на Дюнкерк се говори от малък брой хора, които го наричат фламандски език. На карибските острови Аруба и на Холандските Антили се говори заедно с местния папиаменто и английски. Нидерландски е майчин на около 60 % от населението на Суринам, повечето от което е двуезично.
[редактиране] Граматика
Нидерландският е граматично близък до немски, например на синтактично ниво и на ниво вербална морфология. Нидерландският има граматични падежи, но те са предимно ограничени до местоимения и идиоми. В нидерландския има 3 рода: мъжки, женски и среден, макар че мъжки и женски род са се слели в общата форма de, докато среден род het е останал различен както и преди. Склоненията в нидерландската граматика, например при окончанията на прилагателните и съществителните имена, са се опростили с времето. Разлики от останалите западно-германски езици се наблюдават при произношението, особено при дифтонги и буквата <g>, която се произнася гърлено.
[редактиране] Фрази
- Hallo = Здравей!
- Dag = Здрасти!/Чао!
- Goedemorgen (Goeiemorgen) = Добро утро!
- Goededag (Goeiedag) = Добър ден!
- Goedenavond (Goeienavond) = Добър вечер!
- Goedenacht (Goeienacht) = Лека нощ!
- Wel te rusten! = Лека нощ!
- Tot ziens = Довиждане!
- Doei = Чао!
- Alsjeblieft/Alstublieft = Моля!; Заповядай(те)!
- Dank je/u = Благодаря/Благодаря Ви
- Bedankt = Благодаря
- Ja = Да
- Nee = Не
- Hoe heet je/u? = Как се казваш/казвате?
- Hoe gaat het met jou? = Как сте?
- Hoe gaat 't? = Как си? Как е?
- Ik hou van je. = Обичам те.
- een = Едно.
- twee = Две.
- drie = Три.
- vier = Четири.
- vijf = Пет.
- zes = Шест.
- zeven = Седем.
- acht = Осем.
- negen = Девет.
- tien = Десет.
- elf = Единадесет.
- twaalf = Дванадесет.
[редактиране] Литература
- Лили Шхроот-Недева. „Холандско-български речник“, 2005, ISBN 90-807376-4-X
- Р. Великова. „Основен курс по нидерландски език“, 2003, ISBN 9547751069
- Б. Борисова. „Българско-нидерландски разговорник“, 2001, ISBN 9548805383
- С. Окхайзен-Петкова. „Нидерландско-български речник. Българско-нидерландски речник“, 1999, ISBN 9546420689
[редактиране] Вижте още
- Официални езици на Европейския съюз
- Поименен списък на официалните езици на Европейския съюз
- Европейски ден на езиците
[редактиране] Външни препратки
