от Уикипедия, свободната енциклопедия

République Française
(знаме) (герб)
Национален девиз: Liberté, Égalité, Fraternité (Свобода, Равенство, Братство)
Официален език	френски
Столица	Париж
Най-голям град	Париж
президент	Никола Саркози
министър-председател	Франсоа Фийон
Площ - oбщо	на 41-во място 675 417 км2
Население - oбщо (2007) - гъстота	на 21-во място 64 102 140 110 д/км2
БВП - общо (2008) - на човек	на 5-то място 1 792 млрд. € (2 688 млрд. $)[1] (номинален) 28 000 €
Валута	Евро (1) (EUR)
Часова зона - Лятно часово време	CET (UTC+1)(2) - CEST(UTC+2)(2)
Независимост   отделяне от Свещената Римска империя	843
Национален химн	Марсилеза
Интернет домейн	fr
Телефонен код	+33
(1): Преди 1999 г.: френски франк (2): Само в Европейската територия на страната

Франция (на френски France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Тя е демократична унитарна полупрезидентска република. Нейната икономика е пета в света по обем на брутния вътрешен продукт^[1].

Франция е сред основателите на Европейския съюз и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от еврозоната, както и от шенгенското пространство. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и член на НАТО. Разполага с ядрено оръжие.

Франция заема части от западна и югозападна Европа. Територията е 551 000 кв. км., което я нарежда на 48-мо място в света и на 2-ро в Европа след Украйна. Главна отличителна характерстика на Франция от другите европейски страни е нейният излаз на Атлантическия океан и на Средиземно море. Тя граничи с Монако, Андора, Германия, Испания, Италия, Белгия, Люксембург и Швейцария. От Великобритания я отделя тесният проток Ла Манш, под който през тунел е прекарана скоростна железопътна връзка. Франция е обградена с множество високоразвити страни, което благопрятства нейното икономическо развитие, но е била и предпоставка за наличието на множество конфликти в миналото. На съвременния етап добросъседските отношения на Франция с другите страни са гарантирани с членството на страната в редица организации като ЕС, ОССЕ, НАТО, ЗЕС и други, които гарантират взаимно доверие и сигурност. В политическо отношение на Франция са подчинени 4 отвъдморски департамента с обща площ над 130 000 кв. км. и население над 2 000 000 души. Това са Мартиника, Нова Каледония, Френска Гвиана (Гиана), Реюнион и Гваделупа. Те също са част от ЕС.

[редактиране] История

Основна статия: История на Франция

Франция заема голяма част от древната римска провинция Галия.

Основната част от територията на днешна Франция е обединена при Хлодвиг през 486 (обединение под франкска доминация на алеманите, бургундите и вестготите на север от Пиренеите). Впоследствие владението е многократно разделяно между наследниците на династията на Меровингите.

Франкската империя е разделена между внуците на Карл Велики на три части, като западната по-късно започва да се нарича Франция.

Наследниците на Карл Велики (наречени Каролинги) управляват Западнофранкското кралство до 987, когато Юг Капет е коронован за крал. Неговите наследници, Капетингите, управляват до Революцията от 1848 с прекъсване в периода на Френската революция и управлението на Наполеон (1789–1815).

Въпреки че е измежду победителите от Първата и Втората световна война, Франция понася тежки материални и човешки загуби. По време на Втората световна война в Южна Франция действа т.нар. Режим на Виши, който подпомага активно нацистка Германия.

От 1958 политическият режим е президентска република (петата република), която е по-стабилна от предишната парламентарна демокрация.

Помирението и сътрудничеството с Германия в периода след Втората световна война поставят основата на европейската интеграция, довела до създаването на Европейския съюз.

[редактиране] Политика

Основна статия: Политика на Франция
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Франция е полупрезидентска република. Президентът се избира с пряко гласуване от избирателите за срок от 5 години. Министър-председателят се избира от президента на републиката след парламентарни избори и обикновено е от най-добре представената партия в парламента.

Депутатите от Националното събрание (долната камара на парламента) се избират на всеки 5 години, а сенаторите от Сената от 2004 година имат 7 годишен мандат.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Франция

Франция е разделена на 26 региона, които от своя страна са подразделени на 100 департамента. Департаментите са номерирани според подредбата им по азбучен ред. Тези номера се използват също в пощенските кодове и номерацията на превозните средства. 21 от регионите се намират в метрополията, 1 обхваща о. Корсика, а останалите 6 са задморски територии. Регионите не притежават юридическа автономия, но имат някои административни права - могат да налагат собствени данъци и да водят собствен бюджет.

Департаментите се подразделят на 342 окръга, които не са част от избирателната система на страната, а имат само административно значение. От своя страна окръзите се състоят от 4 035 кантона. Кантоните са разделени на 36 682 общини.

Регионите, департаментите и общините представляват териториални единици, а окръзите и кантоните административни единици.

Освен изброените по-горе административно-териториални единици Франция упражнява контрол и над няколко малки и непостоянно населени острови в Индийския и Тихия океан - Клипертон, Европа , Глориосо , Хуан де Нова, Басас да Индия и Тромелин.

[редактиране] География

Карта на Франция

Основна статия: География на Франция

Разнообразен климат-умереноконтинентален,субтропичен и планински.

• Списък на градовете във Франция, по азбучен ред
• Списък на градовете във Франция по население според населението.
• Списък на реките във Франция

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Франция

Разнообразният климат оказва влияние върху специализацията на селското стопанство. Франция заема водещо място в Европа по производството на пшеница, мляко, месо, картофи, захарно цвекло и грозде. Страната има традиции в шивашката промишленост. Световноизвестни са френските вина, мебели, порцеланови, бижутерийни и парфюмерийни изделия. Развито е производството на автомобили ("Ситроен","Рено","Пежо"), на самолети, ракети, кораби.

При Сен Мало е построена първата в света електроцентрала, която използва енергията на приливите и отливите.

[редактиране] Демография

Основна статия: Демография на Франция

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Франция
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

• Регионални езици

[редактиране] Празници

[редактиране] Други

• Емблеми на Франция
• Комуникации във Франция
• Туризъм във Франция
• Транспорт във Франция
• Въоръжени сили на Франция
• Външна политика на Франция
• Правна система
• Французи
• Списък на френските крале и императори

[редактиране] Външни препратки

• Портал на френската администрация
• Официална страница на френския президент
• Официална страница на министър-председателя
• Народното събрание
• Страница на Сената
• Ambassade de France en Bulgarie
• Иде.ли - Франция

[редактиране] Източници

1. ↑ ^{1,0 1,1} Perrine Créquy (14.01.2008). „L'euro propulse la France au 5e rang mondial“. Фигаро. Взето на 14.01.2008

Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати.

п • б • р

Европейски съюз

Австрия • Белгия • България • Германия • Гърция • Дания • Естония • Република Ирландия • Испания • Италия • Кипър • Латвия • Литва • Люксембург • Малта • Обединено кралство • Полша • Португалия • Румъния • Словакия • Словения • Унгария • Финландия • Франция • Холандия • Чехия • Швеция

Преговарящи държави-кандидатки: Турция • Хърватия

Държави-кандидатки: Република Македония

п • б • р

Групата на осемте (Г-8)

членове: Великобритания  • Германия  • Италия  • Канада  • Русия  • САЩ  • Франция  • Япония
допълнително представени: Европейски съюз

п • б • р

Страни и територии в Африка

	Западна Африка	Бенин • Буркина Фасо • Гамбия • Гана • Гвинея • Гвинея-Бисау • Кабо Верде • Кот д'Ивоар • Либерия • Мали • Мавритания • Нигер • Нигерия • Сенегал • Сиера Леоне • Того
	Северна Африка	Алжир • Египет1 • Западна Сахара • Либия • Мавритания • Мароко • Судан • Тунис
	Централна Африка	Ангола • Бурунди • Габон • Демократична република Конго • Екваториална Гвинея • Камерун • Руанда • Република Конго • Сао Томе и Принсипи • Централноафриканска република • Чад
	Източна Африка	Еритрея • Етиопия • Джибути • Замбия • Зимбабве • Кения • Коморски острови • Мадагаскар • Малави • Мавриций • Мозамбик • Руанда • Сейшели • Сомалия • Танзания • Уганда
	Южна Африка	Ботсвана • Лесото • Намибия • Република Южна Африка • Свазиленд
Зависими		Британска индоокеанска територия (Обединено кралство) • Майот (Франция) • Света Елена (Обединено кралство) • Френски южни и антарктически територии2 (Франция)
Непризнати		Западна Сахара • Сомалиленд
Неафрикански държави с част от територията си в Африка		Испания (Канарски острови, Мелиля, Сеута) • Йемен (Сокотра) • Португалия (Мадейра) • Франция (Реюнион)
Легенда		1 Частично в Азия   2 Частично в Антарктида