Философия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
reklama1
Философията (от гръцки: φιλοσοφια, от φιλεῖν — обичам и σοφία — мъдрост) е изследване на общите и фундаментални въпроси, засягащи човека и света. Основни теми за философията са неща като съществуването, мисленето, познанието, истината, справедливостта, красивото. В своите изследвания философията по принцип се отличава със систематичен подход и рационални аргументации, което я отличава от други подходи към същите или подобни теми, като например мистицизма и митологията.
Въпреки общото разбиране, че философията е наука, тя се различава от другите хуманитарни и природни науки по това, няма строго определен и общо приет предмет. В зависимост от дефиницията за такъв предмет или от акцентите и подходите при изследването и решаването на този проблем, различните философи могат да бъдат причислявани към дадено течение или доктрина, а тяхната дейност и произведения да бъдат отнасяни към по-тесни области на философско изследване.
Съдържание |
[редактиране] Клонове на философията
Даването на изчерпателен списък на клоновете на философията е трудно, доколкото в различни исторически периоди и в различни културни традиции са съществували различни видове деления. Въпреки това, следните области обикновено се приемат за основни:
- Метафизиката изследва природата и първоначалата на съществуващото и света.
- Онтологията, понякога считана за основен дял на метафизиката, е изследване на битието.
- Епистемологията изследва познанието, същността и възможността на познавателния процес.
- Етиката или „философията на морала“ изследва идеята за морала, правилното поведение и „добрия живот“.
- Политическата философия изучава управлението и отношението на индивидите и общностите към държавата.
- Естетиката се занимава с красивото, възвишеното, изкуството, насладата.
- Логиката изследва формите и законите на мисленето.
- Философията на езика изследва началата, развитието и употребата на езика и отношението му към мисленето.
- Повечето академични дисциплини имат „философии“, които изследват техните основания и предмет, като тук се включват области като философия на науката, философия на историята, философия на математиката и т.н.
- Същевременно множество академични дисциплини като психологията, антропологията, физиката и т.н. възникват около предмети, които са били в областта на философията и в този смисъл исторически са се обособили от нея.
[редактиране] История
Традиционно историята на философията се дели на три големи периода — антична философия, средновековна философия и модерна философия.
[редактиране] Антична философия
- Основна статия: Антична философия
Античната философия обхваща период от около едно хилядолетие, от 6 век пр.н.е. до към края на 4 век.
Досократическия период е предимно набор от различни натурфилософии. Тук са първите опити да се мислят всеобщността и първоначалата на съществуващото. Класическият период, в който основни фигури са Сократ, Платон и Аристотел, се отнася най-общо до времето на разцвета и западането на атинската демокрация. През последвалия елинистически период се оформят по-отчетливо отделните философски школи и доктрини през Античността, някои сред които са стоицизъм, скептицизъм и неоплатонизъм. Късният неоплатонизъм и ранните християнски философи като Августин и Боецийознаменуват прехода от античната към средновековната философия.
[редактиране] Средновековна философия
- Основна статия: Средновековна философия
Тук най-общо се включва философията в периода между падането на Западната Римска империя и Ренесанса. Философията е дълбоко обвързана с религията. Благодарение най-вече на ислямски преводи и коментари, по-късната християнска средновековна схоластика преоткрива класическата гръцка философия.
[редактиране] Философия на Новото време
- Основна статия: Философия на новото време
Първият период на модерната философия започва през 17 век и обхваща времето между Декарт и Кант. Той най-общо се припокрива с Просвещението. Един от основните дебати тук е между рационализъм и емпиризъм. Силно влияние оказва възраждането на науките и най-вече развитието на физиката. Важни имена през тази епоха са Декарт, Монтен, Бейкън, Лок, Бъркли, Хюм, Спиноза, Лайбниц.
В края на 18-ти и началото на 19-ти век е периодът на Класическата немска философия в лицето на Кант, Фихте, Шелинг и Хегел. Значими течения по-нататък през този век са младохегелианството, марксизмът, позитивизмът, прагматизмът и ранният екзистенциализъм, към който често са причислявани Киркегор и Ницше.
[редактиране] Съвременна философия
- Основна статия: Съвременна философия
През 20 век теченията и доктрините във философията са изключително разнообразни. Все пак, силно се развиват аналитичната философия и феноменологията.
[редактиране] Приложна философия
Резултатите от философските постижения на дадено общество оказват силно влияние на неговото развитие. Това е непосредствено видимо за области като етиката и политическата философия. Изследванията и ученията на Конфуций, Авероес, Макиавели, Лок, Русо, Маркс и Мил са само някои примери за философии, които са били определящи за държавното управление и политическите процеси в съответните епохи и общества.
Философията през вековете има силно влияние върху образователните институции и практики. През Античността множество философи откриват свои образователни школи, най-известни от които са Академията на Платон и Ликейонът на Аристотел. В началото на 19 век работата на Шелинг, Шлайермахер, Хумболт и Фихте става теоретическата основа на класическия немски университет. Канцепцията за прогресивното образование, най-вече чрез философията на Джон Дюи, има значително влияние върху образователните политики през 20 век в Съединените щати. По-късно основни принципи на прогресивното образование са доразвити във философията с деца.
Към края на 20 век паралелно в Западна Европа и в Съединените щати започват да възникват практики на философско консултиране, както и организации, които обединяват и сертифицират философски консултанти.
По-опосредстван начин на приложение на философията е чрез използване на нейните резултати в други академични и научни дисциплини. Примери за това са значението на логиката в математиката, лингвистиката, психологията и компютърните науки или определящата роля на философията на науката по отношение на научната методология.
[редактиране] Външни препратки
- Кратък философски речник
- Философски текстове от различни автори от ЛитКлуб
- Проектория
- Институт за философски изследвания, БАН
- Асоциация на преподавателите по философия
