Съюз на българските конституционни клубове
от Уикипедия, свободната енциклопедия
reklama1
Съюзът на българските конституционни клубове e българска политическа партия, създадена в Османската империя след Младотурската революция от минали в легалност членове на десницата във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Съществува малко повече от година от септември 1908 година до ноември 1909 година. Основен политически противник е Народната федеративна партия (българска секция), макар и двете да са български организации.
[редактиране] Създаване, цели и идеи
От 7 до 13 септември в Солун се провежда учредителеният конгрес на Съюза на българските конституционни клубове. На него присъстват 72 представители на македонската българска буржоазия и само 2 земеделци, 1 занаятчия и 1 работник. Приемат се програма и устав на организацията, като в него ясно са изяснени нейните цели:
| „ | Българският конституционен клуб има за цел: а) да даде гражданско и политическо възпитание на българския народ в духа на конституционните свободи – областно самоуправление на Македония и Одринско; б) да пази и развива българската народна култура. | “ |
За членове на Централното Бюро са избрани Тома Карайовов, Владимир Руменов, Тодор Лазаров, сред основатели са още Георги Кулишев, Георги Баждаров, Кирил Пърличев, Антон Димитров, Христо Батанджиев, Симеон Радев и други. Христо Татарчев подкрепя открито СБКК, макар да не участва в дейността и. След изборите от 25 октомври СБКК вкарва в парламента двама депутати - Тодор Павлов от Скопие и Панчо Дорев от Битоля. Вестник „Отечество“ служи за разясняване на идеите на политическата организация. В 43 брой от 18 юли 1909 година в статия посветена на Илинденско-Преображенското въстание се казва:
| „ | Десети юли [хуриет], това е епилог на Илинден; Илинден, това е най-тържественият акт на величествената македонска революционна драма. Без Илинден не би имало 10 юли. Последната дата е общоосманска. Илинден е наш, на българите. | “ |
СБКК в програмните си документи залага главно на колективните права на отделните не турски народности в империята, аграрни и социални реформи с цел подобряване положението на християнското население. Силно се акцентира на автономията на Македония и Одринско, както и за важната обединителна роля на Българската екзархия като православна църква на всички българи там. Организацията се противопоставя на масовото колонизиране на македонските земи от мюсюлмански заселници.
[редактиране] Източници
- Създаден е СБКК, БГ История
- Аграрните отношения в Македония през XIX и началото на ХХ век, Христо Христов, София, 1964 г.
- Македонски научен институт
- Георги Баждаров, Моите спомени
- Антони Гиза, Балканските държави и македонският въпрос
- Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |