Струмица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

reklama1

Тази статия е за град Струмица. За едноименната река покрай града вижте Струмешница (река).

Струмица
Паметник на Гоце Делчев в Струмица.
Струмица Струмица на картата на Република Македония
Данни
Регион:	Югоизточен
Община:	Струмица
Географска област:	Струмишка котловина
Население:	35 311 (2002)
Надморска височина:	203 м
Геогр. положение:	41° 26' 15" сев. ш. 22° 38' 35" изт. д.
Пощенски код:	2400
Телефонен код:	+389 34
Код на МПС:	SR

Струмица (понякога в по-старата литература Струмница, на македонски книжовен език: Струмица, на гръцки: Στρώμνιτσα, Стромница, на турски: Usturumca, Устурумджа) е град в Република Македония. Население: 35 311. Градът е общински център на Община Струмица (25 селища). Кмет на града е Зоран Заев.

[редактиране] География

Градът е разположен в Струмишката котловина в най-югоизточната част на Република Македония, близо до границата с България при град Петрич. Близо до града минава едноименната река Струмица (Струмешница).

[редактиране] История

[редактиране] Античност и средновековие

Крепостта Цареви кули над Струмица.

Градът се споменава под името Астраион за първи път от римския историк Тит Ливий във връзка с убийството на Деметрий, братът на последния цар на Древна Македония Персей (179 - 168 пр.Хр.). Името Астраион произлиза от името на пеонското племе астраи.

От края на II и началото на III век след Хр.е. е известен в историческите извори с името Тивериопол. През 362 година по време на гоненията срещу християнската църка при управлението на император Юлиан Отстъпник в Тивериопол пострадват така наречените Свети петнадесет тивериополски мъченици.

След заселването на славяните на Балканския полуостров получава настоящето си име, което е и име на реката, минаваща недалеч от града. През IX век Струмица влиза в пределите на Първата българска държава и е център на комитат. След битката при Беласица през 1014 година градът попада под византийска власт.

Струмица се споменава в писмените извори през 1019 година в дарствена грамота на византийския император Василий II Българоубиец, като средище на епископия в Охридската архиепископия.^[1]

[редактиране] В Османската империя

Улица в Струмица в началото на 20 век.

Панорама на Струмица в началото на 20 век.

Струмица пада под османска власт след 1395 година. Градът и неговата околност са включени в състава на Кюстендилски санджак, като самостоятелна кааза. Според османски данъчен дефтер от 1519 година в градът живеят 2780 жители от които 1450 християни и 1330 мюсюлмани.

През Възраждането Струмица от типично турско-мюсюлмански град постепенно се побългарява. В него се разгаря упорита борба за българско училище и българска църква. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Радовиш за Петрич посещава града и пише:

„

Струмица, чийто управник Касим-бег е доста приветлив, е построена в подножието и склоновете на една планина. Градът е престолен на Тивериуполския митрополит и има гръцко училище и древна крепост. Тук ме доведоха някои сведения за миналото на града. Без да броим важността му в историята на българските и сръбските войни, в църковно отношение той е заблежителен със светите Тивериуполски мъченици и с временното пребивание в него на Свети Климента Славянски.^[2]

“

Глава на документ на Струмишката българска митрополия от 1901 година.

В края на 60-те години на XIX век в града е формирана българска църковна община. През 1870 година в града отваря врати първото новобългарско училище с учител йеродякон Агапий Войнов, което среща сериозна съпротива от местната турска власт и Струмишката митрополия. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Струмица (Stroumniza) посочен като град с 2 400 домакинства с 3 300 жители мюсюлмани и 2 120 българи.^[3] На 25 юни 1895 година д-р Христо Татарчев основава комитет на ВМОРО в Струмица. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) градът брои 10 160 жители от които 6 200 българи християни, 3 100 турци, 700 евреи и 160 цигани.^[4]

През 1897 година със султански берат в града е учредена Струмишка българска митрополия, подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел Митрополит Герасим. Но екзархийската партия в Струмица си остава по-слаба от гъркоманската. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Струмица се състои от 1 800 българи екзархисти, 4 400 българи патриаршисти гъркомани, 114 българи протестанти, 35 гърци и 18 власи. В града има 4 начални и 2 прогимназиални български училища и 1 начално и 1 прогимназиално гръцко.^[5]

[редактиране] В България, Сърбия и Югославия

Струмица след предизвикания от гърците и гъркоманите пожар.

Градът е освободен от османска власт на 21 октомври 1912 г. по време на Балканската война от части на 26 пехотен полк на Седма рилска дивизия и до 1919 г. влиза в границите на Царство България.

По време на Междусъюзническата война през 1913 г. за кратко време Струмица е завзета от гръцката армия. След отеглянето на гръцките части от града се изселват голям брой местни гръкомани, турци и евреи, които го опожаряват. По време на големия пожар през август 1913 г. изгарят повече от 1900 обществени сгради, къщи, дюкяни и кафенета. От същата година градът е център на Струмишки административен окръг.

През 1916 година професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щабът на действащата армия, посещава града. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия той пише:

„

Градът, почти наполовина разрушен и опожарен от гърците и гъркоманите, които, напущайки в 1913 г. завинаги Струмица, изгорили къщите си и дори църквата, представляваше твърде жалко и грозно зрелище, макар и да завзема такова чудно географско положение. Там са настанени бежанци от Кукуш, а напоследък и от Дойран. ^[6]

“

След края на Първата световна война по силата на Ньойския договор от 1919 г. Струмица и Западните покрайнини са отстъпени от България на Кралството на сърби, хървати и словенци, бъдещата Югославия.

По време на Втората световна война от 1941 до 1944 г. градът отново е включен в границите на България.

[редактиране] Струмица днес

Сградата на общината.

Църквата „Свети Илия“ през зимата.

[редактиране] Демография

Според преброяването от 2002 година градът има 35 311 жители.^[7]

Националност	Всичко
македонци	32 075
албанци	1
турци	2 642
роми	130
власи	3
сърби	157
бошняци	5
други	298

[редактиране] Икономика

Струмица е известен център на земеделието, по-специално - тютюни.

[редактиране] Спорт

В Струмица има два футболни клуба - Беласица, основан в 1922 и Тиверия, основан в 1923 година.

[редактиране] Други

Кръстът (изграден в 2003) и Костурницата на рида Самораница над Струмица.

В Струмица се развива част от действието на романа „През дебрите на Балкана“ (1888) на известния немски писател Карл Май, в който главният герой Кара бен Немзи казва за Остромджа: „От по-нови данни знаех, че градът има около седем-осем хиляди жители, в по-голямата си част турци и българи, отглеждащи много памук и тютюн.“^[8]

Католическата църква има титулярната епископия в Струмица (на латински: Diocesis Strumnitzensis). В момента титулярен епископ на Струмица от 1999 година е епископ Метод Килаини, помощник епископ на Дарессалаамската архиепархия в Танзания.^[9]

[редактиране] Личности

Хотел „Сириус“.

Фонтан в Струмица.

Академия за естетична хирургия.

[редактиране] Родени в Струмица

Александрос Григориу (капитан Депас) (1872 - 1956), гръцки андартски капитан
Борис Трайковски (1956 - 2004), бивш президент на Република Македония
Бранко Зеленков (1932 -…), юрист и икономист от Република Македония
Вангелия Гущерова (Баба Ванга) (1911 - 1996), българска пророчица
Горан Тренчовски (1970 -…), режисьор и писател от Република Македония
Георги Божинов (1947 -…), художник от Република Македония
Горан Пандев (1983 -…), футболист от Република Македония
Джордже Арсов (1948 -…), политик от Република Македония, кмет на Община Кисела вода
Димитрис Семсис (1883 - 1950), гръцки музикант
Зекерия Сертел (1890 - 1980), турски журналист и писател
Зоран Балдовалиев (1983 -…), български футболист
Зоран Витанов (1971 -…), политик от Република Македония, депутат от СПМ
Зоран Заев (1974 -…), политик от Република Македония
Киро Урдин (1945 -…), художник от Република Македония
Коста Мазнейков (1882 - 1903), български революционер
Коста Пеев, диалектолог от Република Македония
Кочо Урдин (1930 -…), писател от Република Македония
Мелетий Софийски (1832 - 1891), български духовник
Митко Манджуков (1943 -…), писател от Република Македония
Никола Дадов (1921 -…), български киноартист
Роберт Попов (1982 -…), футболист от Република Македония
Силвана Бонева (1959 -…), политик от Република Македония, депутат от ВМРО-ДПМНЕ
Цветко Грозданов (1965 -…), политик от Република Македония, депутат от ВМРО-ДПМНЕ

[редактиране] Починали в Струмица

Антон Попов (1906-1968), писател от СР Македония

[редактиране] Свързани със Струмица

Герасим Струмишки (1860 - 1918), български духовник и струмишки митрополит

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Неизползвана литература

Αγγελόπουλος, Αθανάσιος, "Βόρειος Μακεδονία. Ο Ελληνισμός της Στρωμνίτσης", 1980 (βραβείο Ακαδημίας Αθηνών) (Ангелопулос, Атанасиос. „Северна Македония. Струмнишкият елинизъм“)

[редактиране] Бележки

↑ Иван Снегаров. История на Охридската ариепископия, том 1, София, 1924, стр.56
↑ Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествiя по Европейской Турцiи“. Москва, 1877, стр.120.
↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.186-187.
↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.159.
↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.106-107.
↑ Петър Петров. "Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония". - В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.75.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
↑ Карл Май. „През дебрите на Балкана“
↑ Strumnitza (Titular See)

Населени места в Община Струмица
Струмица \| Баница \| Банско \| Белотино \| Велюса \| Водоча \| Габрово \| Градско Балдовци \| Дабиле \| Добрейци \| Дорломбос \| Злешево \| Костурино \| Куклиш \| Мемешли \| Муртино \| Орманли \| Попчево \| Просениково \| Раборци \| Рич \| Съчево \| Свидовица \| Три води \| Чепели