Структура от данни

от Уикипедия, свободната енциклопедия

reklama1

Структури от данни се използват за ефективно съхраняване на данни в компютри. Данните биват групирани по определен начин, за да се улесни достъпът до тях и управлението им. При избор на подходяща структура е възможно по-бързо и икономично (с ползване на минимум ресурси) обработване на информация.

[редактиране] Дефиниране на структури

Дефинирането на структури от данни става посредством задаване на общи правила за връзките между данните и възможните операции с тях.

От основните видове са изведени специфични структури за определени задачи (например двоични дървета за реализиране на бази данни)

[редактиране] Основни видове структури

[редактиране] Линеен списък

Линейният списък е редица от елементи от един и същи тип.

[редактиране] Основни операции с елементите

добавяне на нов елемент
премахване на елемент
достъп до елемент

[редактиране] Видове линейни списъци

линеен едносвързан списък – Всеки елемент, с изключение на последния, е свързан със следващия с една връзка. Списъкът се обхожда от началото към края.
линеен двусвързан списък - Всеки елемент, с изключение на последния, е свързан със следващия посредством две връзки. Това улеснява операциите. Например елемент на списък лесно се достъпва в зависимост от това дали е по-близо до началото или до края на списъка.
цикличен списък – Двусвързан или едносвързан списък, при който последният елемент е и предшественик на първия. Тази реализация премахва условната поредност на елементи в списък и улеснява операциите с тях.
паралелен списък – Съвкупност от няколко списъка. Възможен е паралелен достъп до елементи от тях.
стек – В един стек елементи се добавят и премахват само от единия край, като се спазва правилото LIFO (last in first out – от англ. - "последнят влязъл пръв излиза"), т.е. елементът, добавен най-скоро, е пръв при достъп до стека. Така операциите върху елементите биват ограничени.
опашка – Достъпът до елементи на опашка е също ограничен като при стек. Тук действа обаче правилото FIFO (first in, fisrt out – от англ. - "първият влязъл пръв излиза"), според което елементът, който най-дълго време е в опашката (е най-рано добавен), се обработва пръв. Добавянето на елементи става само от края на опашката, а премахването - от началото.