Структурализъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
reklama1Структурализмът е хуманитарно направление, подход в академичните дисциплини, който изследва моделите залегнали в основата на социалните и културни явления и връзката между основните за едно поле на изследване (език, литература и прочее) елементи, които са подчинени на ментални, лингвистични, социални и културни структури и структурни мрежи, чрез които значението, като такова се реализира за даден човек, система или култура. Интересът към структуралезма най-силно се разгръща през 1958. Основни приложения структурализмът има в лингвистиката, психологията, психоанализата, антропологията и социологията. Методологически образец на структурализма е структурната лингвистика – най-влиятелното направление в науката за езика на ХХ век. Лингвистите изясняват скритите разлики, структура и правила, благодарение на които са възможни езиковите изказвания, а структуралистите разглеждат литературата, мита, обществените норми, жестовете и дрехите като многочислени езици, с които общуват представителите на една или друга култура и търси скритата система на разликите, които във всеки отделен случаи определят конкретната структура на действията и обектите.
Съдържание |
[редактиране] Произход на термина
Терминът структурализъм е използван за първи път от лингвиста Фердинан дьо Сосюр (1916), който предлага всеки език да бъде разглеждан като система, в която всеки елемент може да бъде дефиниран само чрез логическите връзки на еквивалентност или опозиция, в които той се намира с останалите елементи. Тази съвкупност от взаимоотношения образува структурата.
[редактиране] Представители на структурализма
Най-значимите представители на това направление са лингвистът Р. Якобсон (1896—1982), антропологът К. Леви-Строс (род. 1908) и литературоведът Р. Барт (1915—1980), психолозите Ж. Пиаже (1896—1980) и Ж. Лакан (1901—1981), културологът М. Фуко (1926—1984).
[редактиране] Критика
Структурализмът е критикуван заради неговата антиисторична ориентация, превесът на синхроничния над диахрония подход и насоченост към безсъзнателните безлични структури, които действат посредством човека, ала независимо от неговата воля.
