Лувър

от Уикипедия, свободната енциклопедия

reklama1

Вътрешният двор на Лувъра

Лувърът (на френски: Louvre) се намира в Париж, столицата на Франция, и е един от най-големите и известни музеи в света. Сградата, която в миналото е била кралски дворец, е разположена в центъра на Париж, между Сена и Риволи. За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793, по време на Френската революция.

[редактиране] Сграда

Крилото „Ришельо“

Първият замък на това място е издигнат от Филип II през 1190 като крепост, защитаваща Париж срежу набезите на викингите. Шарл V го превръща в дворец, но по времето на Франсоа I и Анри II е разрушен и отново издигнат. Основите на първоначалното укрепление днес могат да се видят под залата на Кариатидите.

Завършването на оставащата част от двореца е започнато през 1546 и е в ренесансов стил. Голямата галерия е построена по времето на Анри IV и е с дължина над една миля, достигайки сто фута ширина. Анри IV слага начало на традицията в двореца да се канят именити художници и занаятчии, които да работят по долните етажи на сградата. Клод Перо (1665 - 1680) построява източното крило.

При управлението на Наполеон III по двореца все още се достроява. Работата по ново крило на музея продължава до 1878 г.

[редактиране] Музей

План на Лувъра

Лувърът съхранява богатото художествено наследство на Франция от времето на Капетингите през империята на Наполеон Бонапарт до наши дни.

Дълго време управляван от френската държава, наскоро Лувърът получава права за самоуправление, за да може по-добре да се справи с растежа си.

Сред хилядите безценни картини се отличава Мона Лиза на Леонардо да Винчи, вероятно най-известната картина в света, разположена в отделна зала зад защитно стъкло. В музея могат да се видят и творби на Рембранд, Рубенс, Тициан, Пусен и други известни художници. Сред прочутите скулптури в колекцията са Венера Милоска и Нике от Самотраки.

Колекцията на Ротшилд, дарена на музея през 1935, запълва самостоятелна зала. Тя съдържа 40 000 гравюри, 3 000 картини и 500 илюстрирани книги.

Освен художествени, в Лувъра се провеждат и археоложки, исторически и архитектурни изложби. Музеят притежава и голяма колекция от мебели.

Най-значимата скорошна промяна във външния вид на музея е проектът „Grand Louvre“ със сътрудничеството на тогавашния президент Франсоа Митеран. Отворено е северното крило на зданието, което дотогава се е ползвало за правителствени служби, а в центъра на двореца е поставена стъклената пирамида на И. М. Пей. Значително разширеният и реорганизиран музей е отворен отново за посещения през 1989 г.