Копа Либертадорес
от Уикипедия, свободната енциклопедия
reklama1| Копа Либертадорес |
|---|
 Копа Либертадорес 2008 |
 |
| Основана |
| 1960 |
| Държави |
| всички от КОНМЕБОЛ и Мексико |
| Отбори |
| 32 |
| Квалификация за |
| Рекопа Судамерикана Световно клубно първенство |
| Настоящ шампион (2007) |
 Бока Хуниорс |
| Рекордьор по титли |
| Индепендиенте (7) |
| Официален сайт |
| www.conmebol.com |
Копа Либертадорес (на испански Copa Libertadores или Copa Libertadores de América, на португалски Copa Libertadores da América или Taça Libertadores da América, на английски: Liberators Cup) е ежегоден фтболен турнир, в който участват най-добрите отбори от Южна Америка, а в последните години - и от Мексико. Турнирът се организира от КОНМЕБОЛ - Южноамериканската футболна федерация - и е еквивалент на европейската Шампионска лига.
Турнирът е кръстен на Освободителите (Libertadores) - лидерите на освободителните войни в Южна Америка, довели до независимостта от Испания и Португалия: Симон Боливар, Педро Първи, Хосе де Сан Мартин, Антонио Хосе де Сукре, Бернардо О'Хигинс, Хосе Мигел Карера и Хосе Гервасио Артигас.
Официалното име на турнира се променя според главния спонсор, в момента то е Копа Сантандер Либертадорес.
Победителят в турнира получава правото да играе в Световното клубно първенство, а също така се изправя и срещу носителя на Копа Судамерикана в спор за Рекопа Судамерикана, еквивалент на Европейската суперкупа.
Съдържание |
[редактиране] Формат
В първите години в турнира участват само шампионите на девет от десетте страни от КОМНЕБОЛ (всички без Венецуела). През 70-те години и вицешампионите добиват право на участие, както и отбори от Венецуела, а от 1998-а участват и мексикански отбори. С годините броят на участниците нараства - 24, 28, 32.
Първоначално се играят директни елиминации, а по-късно е въведена и групова фаза.
Сегашният формат на турнира датира от 2005-а година. Участват общо 38 отбора:
- Настоящият шампион;
- По пет отбора от Аржентина и Бразилия;
- По три отбора от Боливия, Венецуела, Еквадор, Колумбия, Мексико, Парагвай, Перу, Чили и Уругвай.
От всяка страна се класира шампионът и отборите, класирали се най-напред в местния шампионат. Изключение правят Бразилия, Уругвай и Мексико, където по един представител добева право на участие след изиграване на допълнителен турнир (в Бразилия - носителят на Купата на Бразилия от 1989 г., в Уругвай - победителят в Liguilla pre-libertadores от 1974 г., в Мексико - победителят в ИнтерЛига от 2004 г.).
По един отбор от всяка страна, заел последното място, даващо право на участие в турнира и предпоследният отбор от страната, чиито представител е настоящият шампион, играят предварителен кръг, като шестте победители се класират за груповата фаза, където ги очакват останалите 26 отбора. Там те се разпределят в осем групи от по четири отбора, като водачи в групите са бразилски и аржентински отбори. В групите се играе всеки срещу всеки на разменено гостуване. Отборите, заели първите две места продължават в следващата фаза, където се играят директни елиминации с по два мача, също на разменено гостуване. Финалът също се състои от два мача.
От създаването на турнира до 1987 г. носителят на трофея от миналогодишното издание се включва чак в полуфиналната фаза, коята по това време се състои от две групи с по три отбора.
[редактиране] Правила
До 2004 начинът на провеждане на турнира се различава от този в европейските клубни турнири. От 1960 до 1987 победителят в директните елиминации се решава чрез точки (2 за победа и 1 за равен), без да се взима в предвид головата разлика. Ако след двата мача отборите са с равни точки се играе трети мач на неутрален терен. Ако той завърши наравно се гледа головата разлика от предишните два мача. Ако и тогава не може да бъде излъчен победител, спорът се решава чрез дузпи.
Между 1988 и 2004 общият резултат от двата мача определя кой отбор да продължи напред. При равенство се изпълняват дузпи, без да се играят продължения. Правилото за гол на чужд терен не важи.
То е въведено чак през 2005 година. Продължения при равен общ резултат се играят само на финала.
[редактиране] История
Дванадесет години преди първата Копа Либертадорес, през 1948, е организиран турнир, в който взимат участие седем отбора от Чили, Бразилия, Еквадор, Аржентина, Боливия, Перу и Уругвай. Той е наречен Южноамериканско клубно първенство и се състои в Сантяго, Чили. Победител става бразилският Васко да Гама. КОНМЕБОЛ презнава турнира за предшественик на Копа Либертадорес, но го счита за по-маловажен от създаденият през 1960 г. турнир.
Първият носител на Копа Либертадорес е уругвайският Пенярол. До 2007 г. 21 отбора от шест държави триумфират с трофея. Рекордьор е Индепендиенте от Аржентина със седем титли, четири от които поредни.
Голмайстор на турнира е еквадорецът Алберто Спенсър. Между 1960 и 1970 той отбелязва 48 гола в 70 мача за Пенярол, а през 1971/1972 вкарва 6 гола в 7 мача за еквадорския Барселона Гуаякил. След него се нареждат уругвайците Фернандо Морена и Педро Виргилио Роча с 37 и 36 гола. С най-много попадения в рамките на едно издание на турнира е аржентинецът Даниел Онега (17 през 1966), следван от бразилецът Луизао (15 през 2000) и Норберто Рафо от Аржентина (14 през 1967). Вратарят с най-много отбелязани голове е Рожерио Сени от Сао Пауло - 10.
.svg.html){kind=small}
